петък в четвъртък

днес целият ден имам чувството, че е петък, а утре започва уикенда. поздрав за всички подранили летовници и отказващи регулярния работен процес хора

стари надписи

това е старото лого на хлебозавода в Севлиево (или така поне заключих, минавайки с колата покрай този български център на процъфтяваща индустрия и санитарен фаянс)
не си спомням къде съм заснела този - но ми е един от любимите, документирани до сега

творчески тест

това училище за дизайн решава да се рекламира чрез провокация към всички граждани на Сао Паоло. на различни места в града - като барове, стени, паркове, тоалетни врати... - те поставят X и O и искат да видят какво може да нарисуваш или напишеш, използвайки простата им форма за начало. още по темата - тук.
може да пробвате тази игра, когато не искате да заспите на изключително скучна работна среща.

погледнато отстрани

днес искам да съм такава, каквато съм
но без скарването пред отворения капак на колата
и самотните крачки до контейнера за пластмаса
да съм същата, която обича дъжда и се чувства спокойна,
когато улиците са мокри, съсипва сандалите си и слага яке през лятото
но без да плаче във входа по телефона
от собствена слабост, от емоционалност, от невъзможност
да скочи с двата крака във въздуха, да вдигне ръцете си
и да изкрещи със затворени очи - това не ме интересува
днес искам да съм такава,
защото вярвам на сърцето и реакциите си,
че в тях няма нищо лошо, освен желание за хубав живот

маса за гладене + огледало

не е ли гениално? колко пъти съм се чудила зад коя врата и в кой несъществуващ килер да набутам масата за гладене. а сега една студентка от RCA я префасонира така, че да стои като красиво огледало, когато не се ползва. още проекти на бъдещи дизайнери от статията на колегите от Wallpaper

чао с песен!

събудих се с новината за Майкъл Джексън, последвана от тази, че в Лондон са поставили няколко рояла на публични места, за да разведряват хората от финансовата криза.
спрях телевизора, заредих в уредбата Thriller и го изслушах целия за закуска. и знам, че всяка смърт е ужасна и тъжна. но не е ли велико, че на твоята милиарди хора могат да си пуснат песента ти и без да те познават какъв си, да си помислят нещо хубаво за чао.

boеttcher+henssler

двамата берлинчани boеttcher+henssler измислят геометрично правилни и минималистични като дизайн предмети. допада ми идеята за табуретка с вградена табла-поставка за питиета и храна, както и долните две предложения. едното е за коридора - поставка с магнит за ключове, за да не ги търсиш къде са точно като най-много бързаш да излезеш, а другото е за любителите на къмпинга - преносима скара.

списание Born

Born съществува от много отдавна, излиза само онлайн и лично го следя още от университета. идеята на хората, които се захващат с него през 1996 в Сиатъл (повече история тук), е да съчетаят писане и дизайн в едно. всички поеми или кратки импресии са илюстрирани, а думите са задвижени във визуална история. много хора отричат разводняването на силната поема или проза. съгласна съм - аз лично предпочитам добра книга без картинки, CD-та, тениски и т.н. но идеята на Born е преди всичко да е списание - така че се отдайте на провокацията (понякога има и музика - съвсем забравих) и приятно изкарване.

стена

допада ми старата фасада с квадратни блокчета на една софийска стена в близост до Графа.

духът на времето

един погрешен крак счупва това, което е рисувано в къщата преди. трясъкът на пода отеква в купата със седем костилки от кайсии и пръст вода. не обичам новините. не одобрявам информацията, която захранва с вълнението и възбудата от всичко лошо. момиче е простреляно на улицата. жена загубва бебето си в деветия месец. днес дядо от Равногор се усмихна 154 пъти, а Хана и Джо имаха селска сватба в Тексас, но никой не го е грижа. купувам австралийска шапка чудо за 2.50 евро, която предпазва от слънце, и нахлувам скъсаните дънки. някой има ли право да застреля всички стрелящи? не. защото каубойките отдавна са се разплакали, а мъжете им отдавна са загубили мяра за игра и реалност.

безсмислени дневни неща

моите паузи с безсмислени неща, които ми носят кеф и радост дори в ужасно напрегнат ден:
пълната купичка сладолед, кафе и Найлон или просто съзерцание на нищо по корем на пода

филмът от 1987 Some Kind of Wonderful - абсолютно наивен и тотално мой стил с модата си - слабите крака на главната героиня в каубойски ботуши и червените кожени ръкавици без пръсти с дълги ресни - искам ги!
разглеждане на последните новини в net-a-porter